Ароматерапията – вкусът на живота чрез емоции

Какво представляват ароматите и каква е ролята и влиянието им в живота на съвременния човек?
Много от хората, които са били интервюирани по време на изслевания за ефекта от ароматерапията, споделят, че от момента, в който са започнали да се интересуват или занимават с ароматерапия, животът им се е променил емоционално. Тези, които по някаква причина са лишени от обоняние, споделят, че на тях сякаш им се губи цяло измерение в живота. Но малко от нас, които сме спокойни, че сме здрави в това отношение, си даваме сметка колко всъщност е важен ароматът и информацията, която той ни носи. За съжаление това е така, защото още от детските си години не сме били специално и целенасочено обучавани как да тълкуваме ароматите и да ползваме информацията, която те ни носят. В детството ние разделяме ароматите в две основни категории – добри и лоши. Добрите се свързват с усещането за чистота, уют, спокойствие, с мириса на майката, който създава усещане за сигурност, с любимото ястие, приготвено от мама или баба. Лошите се свързват с болката, с некомфортността, с цялата гама миризми на лекарства, спиртове, с всичко, което е свързано с нечистоплътност.

Ароматите сами по себе си са свързани най-вече с емоцията, те не съществуват самостоятелно като нещо, което може да бъде пипнато или видяно. Те се усещат чрез емоция и се анализират, тълкуват и запомнят чрез асоциации. С ароматите се запознаваме на базата на нещо, което вече ни е познато. Затова ароматът винаги носи името на нещо, което познаваме – например аромат на портокал, на жасмин, на роза и т.н. Когато кажем аромат на хвойна, ако човек не познава това растение, ще се замисли и ще открие, че този аромат не му е известен и това е непозната асоциация за него.

Изграждайки асоциациите в началните години на своя живот, всеки от нас несъзнателно подрежда ароматите като добри и лоши, а по-късно, когато интересът към парфюмите става по-задълбочен, могат да се срещнат много различни и противоречиви мнения за едно и също ухание. Това е така, защото ние вече имаме своята база от познания за ароматите и сме изградили своите асоциации към тях.

С промяната на условията на живот променя ли се и отношението към ароматите?
Установено е, че в природата ароматите са около 400 000, а човешкото обоняние може да различи всеки един от тях. Това е уникално. Съвременният човек, който живее много цивилизовано и твърде хигиенизирано, е притъпил нагласите си да използва аромата като нещо полезно в живота. Когато той е живял по-близо до природата и е зависел повече от нея, действително е използвал обонянието като нещо, което му носи познания за околния свят – той се е учил да разпознава аромата на природата преди дъжд примерно, или чрез аромат да усеща намиращата се наблизо опасност. Сега условията вече не изискват от нас да развиваме това си сетиво, едва ли не за да спасяваме живота си с него. Факт е, че познаването на ароматите може да бъде много полезно за човешкото здраве и красота и затова науката, занимаваща се с тълкуването им, ги подрежда в една система, която се оказва лечебна за човешкия организъм. В България това все още е нова дисциплина, която не е масово позната. Във Франция обаче в момента съществуват 22 медицински заведения, които лекуват изцяло чрез аромати. Да се подложиш на такова лечение е не само изключително приятно, но и много ефективно. Този подход към човешкото здраве и живот е бил известен много-много отдавна, още преди хилядолотия, но тогава той е бил повече приоритет на шамани и магьосници, които са съумявали да манипулират човешката психика посредством ароматите и по този начин да въздействат на човешкия живот.

През годините модата за въздействие с аромати ту е заглъхвала, ту се е възраждала отново, но особено много е процъфтявала в епохите на големи епидемии – туберкулоза, чума, холера, когато човечеството не е имало лекарства, с които да реагира на болестта. Тогава хората са откривали, че етеричните масла са жизнено необходими и че могат да бъдат алтернатива на лекарствата. Тези времена са известни като векове на муски – муска се е наричало пакетче, в което са се слагали изсушени ароматни треви. Муските се връзвали на врата, ръцете, поставяли са се до възглавницата по време на сън и се е смятало, че те гонят дявола и болестите. Истината е, че магията е била в ароматите, събрани в тази торбичка. Установено е например, че бандажите на египетските мумии, които са от кожа, са били обработвани с етерични масла и благодарение на това са успели да се запазят толкова много векове, съхранявайки и самата мумията. Намерени са папируси, изцяло запазени, на които до ден днешен се вижда ясно какво е написано. Папирусът е също на естествена основа, той е от материя, която подлежи на разпадане. Обработена с етерични масла обаче, тя се запазва с векове, което означава, че етеричните масла имат уникалната способност да съхраняват тъканта много дълго време. Това е нещо, което ние използваме в естетическата ароматерапия – възможността на етеричните масла да съхраняват живота на материята.

Какво е мястото на етеричните масла в ароматерапията?
В ароматерапията в момента етеричните масла се разделят на три групи – първата е насочена към съхраняването на живота на материята, втората – към физиологията, а тези от третата група въздействат на емоционално ниво. До момента козметиката се е интересувала най-вече от въздействието върху материята и физиологията. Новият подход включва повлияване върху емоцията, тъй като е установено, че без стабилно емоционално състояние не може да има здрава материя и нормално функционираща физиология. Така етеричните масла, действайки в посока на емоционалното стабилизиране, се превръщат в изключително добър помощник на Wellness специалистите и SPA терапевтите и една нова тенденция в работата на козметиците.

Бързото въздействие върху емоциите ги прави понякога наистина ефективни като антибиотици. Те много бързо се справят с депресии и състояния, свързани с нервната система, при които лекарствата доста по-трудно, а понякога изобщо не могат да помогнат. Релаксирайки телесната напрегнатост, те въздействат на енергийно ниво като повишават настроението и самочувствието. Голяма част от тях дават добър резултат срещу гъбичките, причинители на различни заболявания, както и при решаваенто на проблеми, причинени от вируси – настинка, грип, херпес, варицела, морбили. Всички етерични масла имат антибактериални свойства – по време на епидемии е било установено, че хората, които се занимават с отглеждането на цветя, не са податливи на заболявания. Всяко масло обаче въздейства на определен тип бактерии. Някои от етеричните масла имат антитоксичен ефект, а други въздействат на обмяната на веществата или работата на стомашно-чревния тракт и могат да бъдат приемани вътрешно. Етеричните масла не притежават болкоуспокояващ ефект, а действат косвено, стимулирайки освобождаването на собствените естествени аналгетици в организма.

Работата с етеричните масла изисква задълбочени познания и доста добро овладяване на огромно количество аромати. Ако едно етерично масло има определено въздействие върху човека, то комбинирано с друго, въздействието му се променя. Ако приемем, че ароматите са 400 000, комбинациите между тях са много-много повече. Това дава уникални възможности за разгръщане на творчеството на професионалистите, за което обаче е особено важно да се знаят някои основин правила.

Много е важно да се различава етеричното масло като термин от понятието парфюм, например. Етеричното масло е извлекът от растението, който носи ароматната информация. Доказано е, че етеричното масло е душата на растението, то е онази енергия от нефизично естество, която растенията притежават. Всяко растение има такава енергия, то се влияе от настроението, с което подхождаме към него, когато отношението е добро, растението променя начина, по който се развива.

Съвременната химия може да изработи абсоютно същото етерично масло, само че в синтетичен вариант. Опитите категорично доказват, че въздействието, което има натуралното етерично масло върху живата материя, не може да бъде постигнато от синтетичния му аналог. Етеричното масло се състои от етерични химикали и може да съдържа от 50 до 500 от тях.

Как се различава натуралното от синтетичното масло? Това е въпрос на много сериозна работа в тази посока. Ако човек не е трениран целенасочено, трудно може да ги различи, защото синтетичният аналог има абсолютно същата ароматна характеристика при първото помирисване. В първия момент ароматът е същият, но остатъчните му елементи не са. Различно е и въздействието върху човешкия организъм. Само след целенасочени и контролирани наблюдения над ароматите могат да се открият истинските от псевдоароматите.

Първите парфюми са се състояли изцяло от естетсвени етерични масла, били са много силни и трайни. Съвременните парфюми обаче се изработват обикновено от един или два истински ароматни компонента, останалите са синтетични. Затова и разнообразието на парфюми е толкова голямо. Скъпият парфюм с един или два естествени компонента има остатъчен аромат с различна от синтетичния си аналог харакетристика. Познавайки добре оригинала, синтетичният парфюм лесно може да се открие по това, което остава от него след като премине известно време.

Кои свойства на етеричните масла са най-често използвани в съвременната ароматерапия?
Етеричното масло е много бързо летливо, то е нетрайно и това го прави доста скъпо за приложение в козметичните процедури. Етеричните масла са много динамични, което означава, че те въздействат мълниеносно, веднага. На тях не им трябва време да бъдат абсорбирани от тъканите, за да стигнат до въпросния орган, на който трябва да въздействат. Те лесно преминават през кожата в организма, а могат да проникнат и през стените на кръвоносните съдове и телесните тъкани. Етеричните масла проникват в тялото, оказват своето действие и го напускат без да оставят следа след себе си, за разлика от други лекарствени продукти, които по-скоро оправят едно, а разрушават друго. От друга страна, те успешно могат да се комбинират и с различни лекарствени продукти.

Освен че са бързо летливи и динамични, те са и синергични, което означава, че могат да се комбинират помежду си, разширявайки диапазона на въздействието си. Маслото от бергамот например, има силно антибактериално въздействие. В комбинация с масло от портокал има успокояващо, с жасмин – ерогенно, а с чаено и лаврово дърво – антисептично въздействие. Обикновено етеричните масла имат по-силно действие и по-изразен ефект, когато се прибавят към други. Смесването на две до пет масла е правило в ароматерапията, но използването на повече от пет-шест вида едновременно намалява ефекта им. Много е важно какви масла се смесват и с каква цел. Както при парфюма, при който стремежът е да се получи смес, която като цяло мирише по-хубаво от отделните съставки, така и комбинациите от етерични масла са по-привлекателни като ухание, отколкото всяко от тях поотделно.
Маслата, които въздействат емоционално, се делят на две групи. Едната категория въздействат тонизиращо, оптимизиращо, дори възбуждащо – добре е те да се ползват в началото на работния ден, когато човек се зарежда с енергия и желание за работа. Другата категория масла въздействат върху нервната система като я предразполагат към отмора, релакс, отпускане, почивка след свръхнатоварен напрегнат ден. Приложението им може да осигури пълноценна почивка в нощните часове и да насртои организма за пълноценен сън, което също е много важно.

Какво място заема ароматерапията в салоните за красота?
В салоните за красота ароматерапията има широко приложение, тя подпомага релаксацията, подобрява самочувствието, енергията и способността за борба срещу стресови ситуации. Правилният подбор на маслата може значително да подобри състоянието на кожата и да повлияе на процесите, протичащи в нея. Розовото етерично масло например, има силни регенериращи свойства, маслата от лимон, грейпфрут и мента имат свиващо порите действие, хвойната подпомага изчистването на токсините от тъканите. Комбинация от етерични масла може да подобри състоянието на спукани капиляри и да успокои зачервената кожа. В антицмелулитните процедури се използват две категории етерични масла – едните са свързани със способността на организма да се изпотява и да се освобождава от токсините. Тези етерични масла провокират изхвърлянето на разградени вече вещества. Маслата от исоп, розмарин и лайка засилват процесите на прочистване на тялото от отпадни продукти. Другата категория масла предизвикват например изстудяване на повърхността като по този начин задействат системата за самозащита на организма и стараейки се да се затопли, той изгаря енергия, което води до отслабване. Т.е. едните масла имат загряващо въздействие, другите – изстудяващо. Етеричните масла могат да се прилагат и в домашни условия чрез масаж, инхалации, компреси, есенции за вани и кремове.

В салоните за красота етеричните масла се прилагат в качеството им на уникална комбинация на проникване през кожата, летливост и благоухание, съчетани с психотерапевтични, антисептични и други свойства. Те се използват като средства, които не премахват стреса, но помагат на организма да се справи с него.
Ароматерапията от древността до днес

В музея в Таксила (Пакистан) се съхранява уред за дестилация на етерични масла на възраст 5000 години.

В египетска гробница е открит папирус, който съдържа рецепти и лечебни средства, методите за приложение на които не се различават съществено от тези на днешната фитотерапия и ароматерапия. Експерти в технологичните процеси на балсамирането, древните египтяни познавали отлично антисептичните и съхраняващите меките тъкани свойства на ароматичните вещества. Те вярвали, че кедровото дърво е вечно живо и че би могло да съхрани всяко нещо, затворено в него или инфузирано от маслото му. Маслото се използвало за балсамиране, а папирусните листове, намазани с него, били защитени срещу вредата от насекоми.
Един от първите начини на използавне на ароматични вещества бил прекадяването. Думата прекадяване произлиза от латинското “пер фумум”, което означава чрез дим. Устременият към небесата дим бил смятан за естествен преносител на молитвите към боговете. Египтяните почитали около 60 богове и богини и някои ароматни вещества били посвещавани на различни божества. Тамянът свързвали със слънцето, а смирната посвещавали на луната. Тамянът бил важна съставка в козметиката, смирната – средство за балсамиране.

Ароматните вещества били много ценени в Древна Гърция и Рим. Ароматът от смирна се използвал за освежаване на устата, а канкамон – за отслабване. Открито било и етеричното масло от хвойна, което се прилагало против глисти, въшки и гниди, и за премахване на “шума и свиренето в ушите”.

Аюрведа – най-древната форма на индийската медицина, която била практикувана най-малко в продължание на 3000 години, и днес продължава да е популярна в Индия. Един от основните й принципи е благовонният масаж. Индийците използвали етерични масла, но по-често се прилагали инфузирани масла от листни растения. От различни ароматни билки и дървета се приготвяли инфузирани масла, които се прилагали при масаж на цялото тяло от лечител-масажист.

За изобретяването на дестилацията, което се приписва на персите, били необходими около 100 години. Авицена е този, който усъвършенствал процеса и направил възможна екстракцията на чисто етерично масло. Чрез дестилация се получава както ароматична вода, така и етерично масло. По същото време арабите открили начин за производството на спирт. Така от спирт и етерично масло станало възможно производството на парфюми без тежка, мазна основа.

През ХVІІ в. Европа била засегната от първата епидемия от чума. Хигиената била на много ниско ниво, а модните и натруфени дрехи рядко се почиствали и перяли. Парфюмите станали много търсени, благоуханните води и парфюми на базата на спирт се изливали и пръскали обилно навсякъде. По земята се разстилали различни билки – лавандула, лайка, босилек, маточина и мащерка. Ходенето по тях вкъщи и навън заради дезинфекционните им и ароматични качества, било често използвана практика. През този век била направена голяма крачка напред в областта на ароматерапията.

Днес съществуват три основни вида ароматерапия:
Холистична – извършва се с помощта на ръцете като се използват етерични масла и масаж за широка гама психологически и физически заболявания.

Медицинска (клинична) – прилага се по лекарско предписание, при което етеричните масла обикновено се приемат през устата. Понякога се съчетава с билкови препарати.

Естетическа – прилага се в центровете за красота. Провежда се лечение, целящо релаксация, намаляване на телесното тегло или против някои кожни заболявания.

Основни термини в ароматерапията

Етерично масло – немазна и силно ухаеща есенция, извлича се от растенията чрез дестилация и бързо се изпарява. Дестилацията е позната още от Х в. и не може да се извършва в домашна обстановка.

Инфузирано масло – растително масло, към което е прибавена (инфузирана)
есенция на ароматичното растение. Двете съставки се смесват и подгряват, а полученото масло се характеризира с деликатно ухание, силна масленост и не се изпарява. Инфузираните масла са известни от около 5000 години и лесно се приготвят в домашни условия.

Ароматичен химикал – етеричните масла се състоят от ароматични химикали, съединени в едно от природата. Повечето етерични масла имат между 50 и 500 различни химични съставки. Парфюмите са смеси от ароматични химикали и етерични масла, съдадени по изкуствен път. Химикалите, които се използват за тях, могат да бъдат изолирани от естествени субстанции, но повечето са синтетични, а една малка част въобще не съществуват в природата.

Парфюм – до ХІХ в. всички парфюми се произвеждали от естествени ароматични масла. Модерните парфюми съдържат средно 20% естествени ароматични химикали, останалите 80% са синтетични съставки. Парфюмите представляват разтвори, които в днешно време обикновено са на алкохолна основа. Тоалетната вода (одеколон) съдържа по-малък процент ароматична субстанция в сравнение с парфюма и има за основа известно количество вода.

Парфюмно масло – терминът се използва най-често като описание на парфюм на основата на немазна ароматна есенция.